Един човек починал и, на път към Рая, пред очите му минал целият му живот – как вървял като през пясъчна пустиня и оставял стъпки след себе си. Имало обаче и части от пътя му, където стъпки не се виждали. Веднъж в Рая той срещнал Господа и го попитал:

- Защо, Господи, някъде виждам стъпките си, които съм оставял по пясъка, но другаде като че ли не съм стъпвал?

- Защото там съм те носил на ръце, дете мое - отвърнал Господ.

Всъщност нямало двойни стъпки именно там, където му било най-трудно, и пътят се губел между гори и тръни...Човекът мислел, че Господ го е изоставил в най-сериозните изпитания сам и че именно заради самотата си е попадал в тях...но истината била съвсем друга...друга...

Здравей на теб, която обичаш същата притча:)))като мен.

Здравей, радвам се на коментара ти!